Category Archives: Роберт Шуман

Роберт Шуман
(1810-1856)

Роберт Шуман (Robert Schumann) е известен немски композитор, пианист, диригент, педагог, интелектуалец и естет, популярен музикален критик от периода на романтизма. Като композитор той е изцяло посветен на романтизма и е един от най-значимите творци от първата половина на XIX век. Литературните впечатления от младежките му години и импулсивния му темперамент са съчетани с опитите му да намери нови изразни средства в музиката. Той създава произведения в почти всички музикални форми – симфонии, опери, оратории, но централно място в творчеството му заемат неговите произведения за пиано и оркестър и камерно-вокалните му творби. Неговата музика се отличава с дълбоко личния си характер. Интелектуална и естетическа тя не е разбрана и оценена по времето на своя създател, но днес се смята за дръзко и оригинално явление заради своята хармония, форма и ритъм.

Роберт Александър Шуман е роден на 8 юни 1810 година в Цвикау. Той е син на богатия книжар и издател Алфред Шуман, който впоследствие оказва силно влияние върху неговото бъдещо развитие. Майка му също е свързана с музиката. Тя е добра пианистка и дава уроци по пиано. Още от малък Роберт е страстен почитател на музиката и на поезията. Взема първите си уроци по музика при местния органист, а на 10-годишна възраст започва да съчинява хорова и оркестрова музика. Получава образованието си в гимназията в родния си град. Запознава се с произведенията на Байрон и Жан-Пол и става техен страстен поклонник. Привлечен е от професионалната литературна работа и се увлича от филологията. Неговите литературни съчинения в училище са на много високо ниво и често пише статии за енциклопедиите за издателската дейност на баща си. В младежките си години се колебае дали да се посвети на литературата или на музиката. По-късно в своите произведения ще отрази настроенията и впечатленията си от литературните произведения на романтизма.

През 1828 година по настояване на майка си, която е останала вдовица, Роберт Шуман постъпва в университета в Лайпциг, за да учи право, но страстта му към музиката продължава. На следващата година се премества в Хайделбргския университет, а две години по-късно със съгласието на майка си започва да взема уроци по пиано при известния тогава Фридрих Вайк и по композиция при Г. Дорн. Потопява се изцяло на музиката, опитвайки се да навакса времето, изгубено в университета. Наклонностите му обаче не са само в областта на музиката тъй като под влияние на баща си Роберт е и много добър литератор и новелист. Заедно с брат си се заемат с дейността на книжарницата и на издателската къща “Gebruder Schumann” в Цвикау, наследство от баща им.

Шуман не успява да реализира мечтата си да стане голям пианист, тъй като при своите фанатични експерименти, упражнявайки се с механично устройство да укрепи мускулите на ръцете, вместо да усъвършенства техниката си на пианист през 1831-1832 година губи възможността си да използва безименния пръст на дясната си ръка. Тогава решава да се посвети на композирането. Интроспективен и оригинален с първите си композиции Шуман се опитва да скъса с традицията на класическите форми и структури, които той счита за прекалено рестриктивни. Творчеството му привлича вниманието на мнозина и се озовава в центъра на кръг от млади музиканти и любители на музиката. През своя живот той пътува много в Италия. Посещава Милано, Бреша, Венеция и остава очарован от италианската музика. Загубата на майка му и на двамата му братя го оставят дълбоко разстроен до края на живота му.

През 1834 Роберт Шуман решава да започне издаването на списанието за музика Neue Zeitschrift fur Musik, предназначено да се противопостави на старите методи на преподаване, което според него пречи на развитието на изкуството, но също така е и срещу натрапчивото аматьорство. То се превръща в едно от най-влиятелните печатни музикални издания. Между 1835 и 1844 година Шуман пише сам по-голямата част от статиите за списанието. Като негов редактор прави редица сериозни изследвания, но ранните му творби не намират подкрепа сред кръга приятелския му кръг, а за широката общественост се оказват твърде сложни.

През октомври 1838 година композиторът отива във Виена, но в началото на април през следващата година се връща в Лайпциг. Става доктор по философия в Лайпцигския университет. През този период Шуман се влюбва в дъщерята на своя учител, Клара Вайк, която също е талантлива пианистка и композиторка. Когато й прави предложение за женитба, нейният баща е категорично против, тъй като въпреки огромния талант на Роберт, той вижда в него липсата на душевно равновесие. Въпреки това на 12 септември 1840 година двамата влюбени се женят. Първите години от съвместния им живот са много щастливи и се оказват изключително плодотворни за младия композитор. Впоследствие им се раждат осем деца.

Шуман, който дотогава е бил посветен изключително на композиции за пиано, започва да създава камерни и симфонични произведения. През 1843 композициите му се различават с по-разнообразен състав, но сред тях преобладават хоровите творби (без съмнение най-неразбраните от работата на Шуман). Основателят на консерваторията в Лайпциг, Феликс Менделсон Бартолди, кани Шуман да преподава, и той приема. Една година по-късно заедно със съпругата си предприемат турне в Русия, където са приети с големи почести. Посещават Санкт Петербург и Москва, а след това Лайбциг и Дрезден. Тогава за първи път се проявяват признаците на нервното разстройство на композитора.

След възстановяването си Роберт Шуман поема ръководството на местното филхармонично дружество (1847), а през 1848 основава смесени хорови общества. Две години по-късно е обявен за генерален директор по музика в Дюселдорф. Но симптомите на психическата му нестабилност се влошават. Шуман страда от амнезия, остава замислен в продължение на часове и заради състоянието му през есента на 1853 година не му подновяват договора. Заедно със съпругата си посещават Холандия, но той отново получава нервни пристъпи. През 1854 се опитва да сложи край на живота си, хвърляйки се в Рейн. Изпратен е на лечение в психиатрична болница в Ендених, близо до Бон. В продължение на две години е подпомаган от съпругата си и от своя приятел Брамс, които остават с него до смъртта му. Предполага се, че здравословните проблеми, които придружават Шуман в продължение на дълги години, се дължат на инфекция от сифилис.

Роберт Шуман умира на 29 юли 1856 в Бон.